Ислямска държава удари команден пункт в Ракка: 1 загинал и 3-ма ранени в поредна проверка за Ал-Шараа.

🇸🇾 Министерство на вътрешните работи на Сирия съобщи, че 1 негов служител е загинал, а 3-ма са ранени при осуетяване на опит от страна на двама терористи от Ислямска държава да щурмуват команден пункт на Силите за вътрешна сигурност в град Ракка.

В изявление на ведомството се посочва, че двамата атентатори-самоубийци се опитали да проникнат в обекта, в отговор на което силите за сигурност открили огън по единия, докато вторият е задействал експлозивен пояс след като е бил обкръжен.

Това бележи поредния удар по апарата за вътрешна сигурност на преходното правителство на Ахмед ал-Шараа в бившата „столица" на халифата и поредна проверка за способността му да се справи с асиметрична кампания, която самата групировка обяви още през февруари.

Ходът на атаката

Първоначалната информация, публукувана от държавната агенция САНА с позоваване на говорител на МВР, сочеше, че при нападение над лагер на ведомството в града са загинали „поне двама" служители. По-късното официално изявление прецизира картината: един загинал и трима ранени, при осуетен щурм. Като оперативна приемаме последната цифра на ведомството. Разминаването с предварителния доклад отразява обичайното за първите часове уточняване.

Към момента на публикуване няма независимо потвърждение за хода на сблъсъка извън съобщенията на САНА, нито публично е поета отговорност от ИД за конкретния атентат. Профилът на атаката обаче, двама атентатори-самоубийци срещу щаб на силите за сигурност, отговаря на почерка на групировката в настоящата ѝ кампания.

„Новата фаза": хронология на кампанията срещу новата власт

Атаката в понеделник се вписва в серия от атаки, която ИД поведе от началото на годината:

• февруари 2026 г. – говорител на ИД обяви „нова фаза" на операциите срещу преходната власт на Ахмед аш-Шараа. В изявлението тя е определена като „вероотстъпническа", а самият Шараа получава заплахи, че съдбата му няма да се различава от тази на сваления Башар Асад.
• 23 февруари 2026 г. – нападение над контролно-пропускателен пункт на Силите за вътрешна сигурност западно от Ракка отнема живота на четирима служители.
• пролет–лято 2026 г. – поредица от прицелни убийства и обстрели в провинциите Ракка и Дейр ез-Зор.
• 15 юни 2026 г. – осуетеният щурм над командния център в Ракка.

Идеологическата рамка, която групировката сама залага, е изрична. В изявлението си от февруари говорителят на ИД формулира, че Сирия е „преминала от иранска окупация към турско-американска окупация", а светското правителство и националистическата армия на Шараа са описани като легитимна цел. Тази реторика играе роля едновременно за мобилизация на остатъчните клетки и оправдаване на ударите по символни обекти на новата държава.

Кампанията на ИД не се ограничава до службите за сигурност, а това стана ясно от бомбеният им атентат срещу църквата „Мар Елиас" в Дамаск през юни 2025 г. – удар по религиозна цел в сърцето на столицата, който остави отпечатък за способността на групировката да поразява обекти, разположени на стотици километри от нейните скривалища в сирийската пустиня.

Пореден тест за Дамаск

• Капацитет на апарата за сигурност: Силите за вътрешна сигурност успяват да осуетят проникването, но с цената на един убит и трима ранени – резултат, който демонстрира едновременно реакция и уязвимост на стационарните бази.
• Коалиционно измерение: След посещението на Ал-Шараа в Белия дом през ноември 2025 г. страната се включи официално към водената от САЩ Глобална коалиция срещу ИД. Поредицата атаки от началото на годината е първият сериозен натиск върху тази договорка на терен.
• Кюрдският фактор и вакуумът на сигурността: Рамковото споразумение от март 2025 г. между Дамаск и Сирийските демократични сили (SDF) предвижда интегриране на кюрдските милиции в структурите на Министерство на отбраната до края на годината, след като през януари правителствените сили превзеха териториите под кюрдски контрол след кратка офанзива. Североизточна Сирия, където SDF бяха гръбнак на офанзивата срещу халифата, е именно зоната, в която ИД сега търси пролуки.

Ислямска държава, обозначена от САЩ като чуждестранна терористична организация (FTO), както и специално определен глобален терорист (SDGT), в своя апогей контролираше над половината територия на Сирия, преди да бъде изтласкана от силите на водената от САЩ международна коалиция и бившата Сирийска арабска армия, подкрепяна от Въздушно-космическите сили на Руската федерация, а териториалният ѝ халифат е окончателно разбит през 2019 г. Днешната ѝ форма е мрежа от тайни клетки, залагаща на удари по военни и цивилни обекти.

В тази логика атаката в Ракка не променя стратегическото равновесие, но потвърждава траекторията, очертана от анализатори на Foundation for Defense of Democracies и Washington Institute още след ударите през февруари: че „новата фаза" е реална оперативна кампания, а не само пропаганда, и че апаратът за сигурност на Шараа ще бъде изпитван системно – точно там, където държавността е най-крехка.

„Който ще отмъсти за уйгурите“: Ислямска държава обяви Китай за враг на исляма.

🏴🇦🇫🇨🇳 В края на април Voice of Khurasan – англоезичното пропагандно списание на провинция Хорасан на „Ислямска държава“ (ISKP) – посвети обширна статия на една-единствена атака, която извърши три месеца по-рано – самоубийствения атентат в китайски ресторант в сърцето на Кабул. Заглавието, което гласеше „Който ще отмъсти за уйгурските мюсюлмани“, издава амбиция, която стига отвъд обичайно поемане на отговорност: групировката превръща съдбата на уйгурите в Синдзян-уйгурския автономен регион в свой идеологически стълб, който представя Китай като структурен враг на исляма и оспорва легитимността на талибаните заради сближаването им с Пекин.

Самото нападение, извършено на 19 януари, се вписва в дълга и последователна кампания. Около 15 ч. местно време атентатор се взриви в ресторанта „China Lanzhou Beef Noodles“ в престижния търговски квартал Шахре Нау – район под засилена охрана, в непосредствена близост до правителствени и дипломатически обекти. По данни на международни медии загинаха 7 души (6 афганистанци и 1 китайски гражданин), а между 13 и 20 бяха ранени, сред тях 5 китайци. Иронията, която ISKP премълчава в публикацията си: собственикът на заведението, загинал в експлозията, е Абдул Маджид – китайски мюсюлманин, държал ресторанта заедно със своята съпруга и местен съдружник.

Чрез агенция „Амак“ ISKP обяви, че извършителят с името „Усман ал-Муваххид“, се е взривил в заведение, което обслужва китайски граждани. Изборът на цел не е случаен. В съобщението групировката пряко обвърза атентата с третирането на уйгурските мюсюлмани от Китай и предупреди, че е поставила китайските граждани в списъка си с мишени. Три месеца по-късно списанието разгърна тази теза в завършена идеологическа платформа.

Статията е изградена едновременно като оправдание на удара от януари и декларация за бъдещи намерения. Тя започва с директно обръщение към мюсюлманската общност и обосновава операцията като акт на религиозно възмездие: „Най-напред поздравяваме цялата ислямска умма за тази героична атака на Ислямска държава, при която – слава на Аллах – кръвта на отстъпниците талибани и на комунистическия Китай беше пролята заедно.“ Изборът на думи е показателен: талибаните и Китай са слети в един враг, а пролятата „заедно“ кръв превръща афганистанските жертви не в съпътстваща загуба, а в съзнателно търсена цел.

По-нататък текстът се обръща директно към уйгурите, представяйки Ислямска държава като единствения техен защитник с оглед на бездействието на Исламабад и Кабул: „Братя на уйгурите: Откликваме на плача, риданията, въздишките и пленничеството на вашите невинни деца! [...] ако пакистанците и отстъпниците талибани, вместо да ви защитят, застанаха на страната на китайските комунисти, вие не сте без братя! [...] Това нападение е само малка проба от възмездието и отплатата за уйгурските мюсюлмани; отсега нататък очаквайте още по-тежки и по-страшни дни.“ Отправената заплаха поднася нападението не като еднократно действие, а като началото на дълга поредица от такива.

Зад пропагандата на терористите се крие добре пресметната стратегия, при която каузата на уйгурите работи като инструмент за мобилизация и едновременно с това за делегитимизация. От една страна ISKP я използва, за да привлече бойци от уйгурите и други народи в Централна Азия – според доклад на мониторинг група на ООН от февруари 2025 г. в Афганистан действат между 500 и 1200 бойци на Туркестанската ислямска партия (TIP), исторически свързана с въоръжената съпротива на уйгурите срещу китайската власт. От друга, същата кауза оголва най-болезненото противоречие в управлението на талибаните: подложенина директен натиск от страна на Пекин, талибаните преместиха уйгурските бойци от граничещата с Китай провинция Бадахшан към вътрешността на страната и ограничиха действията им срещу китайски интереси. Точно това подчинение ISKP представя като предателство – талибаните, които някога приютиха тези хора, сега ги държат изкъсо в услуга на „китайските комунисти“.

Атентатът от януари не е изолиран случай, а поредния елемент от системна кампания, започнала много по-рано: атентатът с кола-бомба пред сградата на министерство на външните работи на Афганистан от януари 2022 г.; въоръженото нападение срещу хотел „Лонган“ в централен Кабул през декември 2022 г. – обект, собственост на китайския инвеститор Джан Минкуан и популярно сред китайския бизнес, при което загинаха трима души, а 18 бяха ранени, 5 от които бяха китайци в тежко състояние; убийството на китайски миньор в провинция Тахар през януари 2025 г. Успоредно с атентатите върви и реториката на заплахи: изданията на ISKP на руски и узбекски език, сред които „Tawhid News“, многократно заплашиха с атаки срещу съоръжения на китайската инициатива „Един пояс, един път“ и газопроводите към Китай.

Изборът на Китай за централна мишена има и своята икономическа логика, надхвърляща символиката. През август 2025 г. на тристранния форум Китай–Афганистан–Пакистан беше обсъдено включването на Афганистан в „Един пояс, един път“ и разширяването на Китайско-пакистанския икономически коридор. Пекин разглежда режима на талибаните като врата към минните и енергийни ресурси на Афганистан, а сигурността е първото и задължително условие за всяка такава инвестиция. Убивайки китайски граждани в най-укрепената и сигурна част на столицата, ISKP цели не толкова физическо унищожение, колкото разрушаване на самото обещание за сигурност, върху което талибаните изграждат икономическата си легитимност. Реакцията от страна на Пекин беше показателна: външното министерство осъди нападението и призова китайските граждани изобщо да не пътуват до Афганистан – именно ефектът, преследван от групировката. Освен Китай, атентатът беше осъден и от Обединеното кралство, Турция, ОАЕ, Катар, Иран и Пакистан – рядко срещана за страната гласност, която подчертава доколко атаките срещу чужди граждани в Кабул се възприемат като дестабилизиращи отвъд непосредствения им периметър.

Тъкмо тази последователност прави статията във „Voice of Khurasan“ по-важна от описания в нея атентат. Като насочва насилието си към китайски граждани и уйгурската кауза, ISKP атакува талибаните в ахилесовата им пета – пресечната линия между претенцията за ислямска легитимност и прагматичното партньорство с една държава, отговорна за систематично преследване на мюсюлманското си малцинство. Атентатът беше насочен към обект в най-охранявания квартал на Кабул, поради което може да бъде тълкуван и като демонстрация на оперативен обхват. Въпреки това цел на атаката беше „мека“ – ресторант за нудъли, собственост на китайски мюсюлманин, а не укрепен държавен обект. Именно затова анализатори като тези на The Diplomat считат това не като признак на сила, а на стесняване: лишена от способност да поразява защитени цели, ISKP пренасочва своите усилия към символни и уязвими обекти, където пропагандната възвръщаемост надвишава военната. Стратегическата цел остава трезва и постижима – не да освободи Синдзян, а да отрови отношенията между Кабул и Пекин дотолкова, че всяко китайско присъствие в Афганистан да носи своя риск, а всеки опит на талибаните да го осигури да изглежда като съучастие в преследване на едноверци. Статията на списанието просто облича тази дългосрочна линия в езика на религиозния дълг.

❗️ DISCLAIMER: Images originate from propaganda material produced by an armed extremist group. It's published solely for journalistic reporting and analytical purposes. All identifiable symbols and logos have been intentionally blurred to prevent the dissemination of extremist content.

Командирът на AFRICOM изрази тревога относно „разузнавателна черна дупка“ в Африка.

🇺🇸🇳🇬 През последните дни американската армия нанесе удари по крепости на Ислямска държава в Сахел в рамките на операция, координирана с правителството на Нигерия. Остават обаче дългосрочните въпроси за това дали американската армия все още притежава капацитета да осуетява потенциални терористични атаки, произтичащи от континента, предвид свиващото се присъствие на САЩ на континента.

Генерал Дагвин Андерсън, ръководител на Африканското командване на САЩ (AFRICOM), изрази опасения, че отговорът може да е „не“, по време на изслушването си пред Конгреса миналата седмица. Той заяви, че Африка е епицентърът на глобалния тероризъм, и предупреди, че 75% съкращаване на американските военни сили през последното десетилетие, съчетано с паралелно изтегляне на съюзническите войски, е създало „разузнавателна черна дупка“ на континента.

„Липсата на експедиционни способности на AFRICOM и отслабената позиция на силите компрометират нашия отговор при кризи“, свидетелства Андерсън пред Комисията по въоръжените сили към Сената, отбелязвайки, че командването работи с „минимално необходимите ресурси“.

„Намаленото ни присъствие на континента също така позволява на деструктивни участници да диктуват дневния ред, което подкопава американските интереси“, каза той. „Ръководството на ИДИЛ е в Африка. Икономическият двигател на Ал-Кайда е в Африка. И двете групировки споделят волята и намерението да ударят нашата родина.“

Запитан дали командването е способно да неутрализира подобни заплахи, Андерсън даде предпазлив отговор. „В момента това е много трудно да се установи за Сахел, имайки предвид ограниченото ни присъствие.“

Тези критични думи дойдоха точно преди президентът Доналд Тръмп да нареди удара, който ликвидира втория в йерархията на Ислямска държава в басейна на езерото Чад. Той беше последван от нови въоръжени действия в североизточна Нигерия.

„По мое разпореждане смелите американски сили и въоръжените сили на Нигерия изпълниха безупречно една детайлно планирана и много сложна мисия за елиминиране от бойното поле на най-активния терорист в света. Той повече няма да тероризира хората в Африка, нито ще помага за планирането на операции, насочени срещу американци“, написа Тръмп в петък вечерта в публикация на Truth Social.

Тръмп идентифицира целта като Абу-Билал ал-Минуки – висш кадър в Ислямска държава, обявен за „специално обозначен глобален терорист“ от Държавния департамент през 2023 г. по време на предишния президент Джо Байдън.

Съвместният рейд на командоси е резултат от интензивен обмен на разузнавателна информация между САЩ и Нигерия, според нигерийската армия. Нападението срещу укрепения терористичен анклав в Метеле, щат Борно, е започнало малко след полунощ и е кулминирало с нанасяне на въздушни удари по обекта след сблъсък, който е продължил около 3 часа. В престрелката са били убити и няколко от лейтенантите на командира на ИД. Няма данни за ранени американски и нигерийски военнослужещи, съобщи американски служител пред Military Times.

В изявление на AFRICOM се казва, че ал-Минуки е осигурявал „стратегическо ръководство на глобалната мрежа на ИД за медийни и финансови операции, както и за разработването и производството на оръжия, експлозиви и дронове“. Добавя се още, че той има „сериозна история на участие в планирането на атаки и ръководенето на вземането на заложници“.

Официални лица във Вашингтон и Лагос съобщиха в неделя, че през следващите дни двете страни са нанесели допълнителни удари срещу ИД в Метеле, довели до смъртта на най-малко 20 екстремисти.

Ислямска държава превърна Сахел в развъдник за някои от най-смъртоносните си филиали – провинция Западна Африка (ISWAP) и нейния съперник Боко Харам. И двете групировки са особено активни в басейна на езерото Чад, който обхваща Камерун, Чад, Нигер и Нигерия. Множество фактори, включително екстремизма, бедността, продоволствената несигурност, климатичните промени и слабото управление, превърнаха региона на бойните действия в център на една от най-неразрешимите хуманитарни кризи в света.

Операцията, при която беше убит ал-Минуки, е най-драматичният момент досега в продължаващите усилия на Пентагона да помогне на правителството на Нигерия в стремежа му да отблъсне джихадистите. В нощта срещу Коледа силите на двете страни проведоха съвместни ракетни удари в щата Сокото. Тръмп заяви, че цел са били „терористичната измет на ИДИЛ“. Малко след това Пентагонът изпрати около 200 военнослужещи в страната от Западна Африка, за да помагат в обучението на нейните въоръжени сили в борбата им с ислямисткия бунт.

Д-р Омар Мохамед, старши научен сътрудник в програмата за екстремизъм на Университета „Джордж Вашингтон“, коментира пред Military Times, че Африка се очертава като фокус на терористична дейност след колапса на териториалния халифат на Ислямска държава в Сирия и Ирак през 2017 г. Той посочи, че движенията на джихадизма се разрастват бързо в Сахел, отчасти с набиране на деца за войници, които стават по-податливи на радикално вербуване в условията на крайна нищета.

„Бедността е причината, която води до появата на деца бойци“, увери Мохамед и добави, че Ислямска държава се е инфилтрирала в училищата, за да създаде условия, в които индоктринирането започва рано. „Когато няма достъп до нормални училища, представете си: техният учител е имам от Ислямска държава, който ги учи как да бъдат терористи и им обещава пари. Това е изключително тревожно.“

Според ООН насилието е принудило над 1827 училища в басейна на езерото Чад да затворят, лишавайки хиляди деца от достъп до образование. Днес Субсахарска Африка остава един от регионите с най-ниско ниво на достъп до образование в света.

Мохамед подкрепя тезата, че САЩ трябва да засилят усилията си за борба с възхода на тероризма в Африка, не да ги съкращават. „Без постоянен натиск терористите винаги ще намерят начин да кроят заговори срещу САЩ, Запада и американските интереси по света. Идеологията им противоречи на всичко цивилизовано и на всичко демократично“, каза той.

Съвместна операция на САЩ и Нигерия ликвидира втория в командването на Ислямска държава.

🇺🇸🇳🇬 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че при съвместна операция на американски и нигерийски сили в басейна на езерото Чад е ликвидиран Абу-Билал ал-Минуки – според Вашингтон втори по значение лидер на световната мрежа на Ислямска държава.

Ударът, нанесен по укрепен комплекс на Минуки в нощта срещу 15 май, доведе и до елиминирането на „няколко негови заместници“, според потвърдено изявление на канцеларията на нигерийския президент Бола Тинубу. „Под мое ръководство смелите американски военни и Въоръжените сили на Нигерия изпълниха безупречно щателно планирана и много сложна мисия“, написа Тръмп в Truth Social. Точната локация, видът на нанесения удар и броя на загиналите бойци не са оповестени публично от двете правителства.

Според първите медийни доклади на 16 май операцията е била координирана между разузнавателните служби на двете страни и е използвала комбинация от дронове и сили за специални операции. САЩ поддържат около 200 военнослужещи на територията на Нигерия в обучителна и разузнавателна роля и постоянно ротационно присъствие на въоръжени дронове по линията на партньорството с нигерийската армия срещу ислямистките бунтове, разпространили се през басейна на Чадското езеро и западен Сахел. Локацията на удара, комплекс в басейна на езерото Чад, отговаря на главното оперативно ядро на Ислямска държава – провинция Западна Африка (ISWAP), отделила се при разкола в Боко Харам през 2016 г.

Абу-Билал ал-Минуки е нигерийски гражданин от щата Борно – епицентър на бунтовете на Боко Харам от 2009 г. насам. Държавният департамент на САЩ го обяви за „специално обозначен глобален терорист“ през 2023 г. при администрацията на президента Джо Байдън – статус, придружен от замразяване на активи и санкции. По същото време американските служби определиха Минуки като висш ръководител на Ислямска държава в Сахел и член на Главна дирекция на провинциите — централния административен орган на групировката, осигуряващ оперативно ръководство, финансиране и логистична координация между регионалните „провинции“ по света. В йерархията на ИД позицията на Минуки беше близка до тази на регионален заместник за Африка в централната структура на групировката.

Главната дирекция на провинциите беше реорганизирана след ликвидирането на основателя на ИД Абу Бакр ал-Багдади в Идлиб през октомври 2019 г. в отговор на нарасналата уязвимост на централното командване и беше структурирана в 4 регионални офиса (макатиб): Мактаб ал-Фуркан, който администрира басейна на езерото Чад и Сахел; офисите за Източна и Югоизточна Африка; за Хорасан (Афганистан, Пакистан, Централна Азия); и за Близкия изток. Тази архитектура позволи на ИДИЛ да оцелее териториалното си поражение в Сирия и Ирак през 2017–2019 г. с децентрализация на оперативната тежест към Африка, където през последното десетилетие беше регистрирано мнозинството от потвърдените жертви на джихадистки атаки в глобален план. Загубата на Минуки засяга директно мрежата за финансиране и оперативна координация на групировката в Сахел и басейна на Чад.

Операцията се вписва в активна фаза на американската политика спрямо Нигерия, отворена от Тръмп в края на октомври 2025 г. На 31 октомври САЩ обозначи повторно Нигерия като „страна с особено внимание“ (Country of Particular Concern) поради преследването на християни от въоръжени ислямистки групи. На 1–2 ноември Тръмп заплаши директно с военна намеса – „guns-a-blazing“, за да „изтрием напълно ислямистките терористи“, ако нигерийското правителство не вземе мерки. Между 26 и 27 декември американски военни нанесоха прецизни удари по два анклава, свързани с Ислямска държава, в щата Сокото – операции, описвани като координирани с нигерийската армия, но обявени с но с минимално публично оповестяване. Сегашната операция потвърди вече стабилизиран модел на двустранно сътрудничество, в който Вашингтон осигурява разузнавателния и въздушен компонент, а Нигерия – операционализация на терена.

Реториката на Тръмп за „геноцид над християните“ в Нигерия остава предмет на остри международни спорове. Според Amnesty International над 10 000 души са убити в джихадистки атаки в централна и северна Нигерия през първите две години, откакто президентът Тинубу пое властта през май 2023 г. Много от анализаторите обаче са на мнение, че мнозинството от жертвите на въоръжените групи в северната, мюсюлманска по болшинство, част на страната са самите мюсюлмани, а не християни – и че ситуацията не отговаря на критериите за геноцид по силата на международното право. Нигерийското правителство първоначално отхвърли наратива за „геноцид“, но по-късно прие американск военна помощ. Алтернативни мотиви за активизацията на американското военно присъствие изтъкват значимостта на Нигерия като източник на редкоземни елементи – монацит, литий, никел, кобалт – в проблемната североизточна част на страната, фактор, който редица анализатори (включително от International Crisis Group и LSE) свързват с прехода към директна военна намеса.

Терористичният пейзаж в региона, където действаше Минуки, претърпя значителни промени в последните 18 месеца. На 29 януари съвместна операция на две провинции на Ислямска държава (Сахел и Западна Африка) проведе мащабна атака срещу международно летище „Диори Хамани“ в Ниамей, столицата на съседен Нигер – индикация за координация между двете фракции, които обикновено се намират в съревнование за ресурси и поробителни маршрути. Паралелно с това върви ожесточена борба между Боко Харам и ISWAP за контрол върху островите и блатата на езерото Чад: в началото на годината Боко Харам проведе среднощно нападение, в което превзе лагери на ISWAP и ликвидира около 200 бойци на групировката. Само преди броени дни, на 5 май, Боко Харам уби 23 войници от армията на Чад в района на езерото; на 13 май ООН поиска независимо разследване на въздушни удари, довели до смъртта на цивилни в Нигерия и Чад. Операцията срещу Минуки засяга ключов възел за джихадизма в период на структурно разтърсване на цялата архитектура в басейна.

Геостратегическата обстановка в Сахел се промени фундаментално от 2020 г. насам с поредицата от военни преврати в Мали (2020, 2021), Буркина Фасо (2022), Нигер (2023) и Габон (2023), последвани от изтегляне на френските и американски военни от региона. Френската операция Barkhane (2014–2022) бе формално закрита през ноември 2022 г. Малката американска авиобаза в Агадес, Нигер, беше предадена през 2024 г. На мястото им влязоха руските частни военни компании – първоначално Вагнер, по-късно Африканския корпус под прякото командване на Министерство на отбраната на Руската федерация – които действат в Мали, Буркина Фасо, ЦАР и Нигер срещу заплащане и достъп до редки метали. Резултатите обаче не отговарят на поставената цел: според OCHA през 2025 г. в централен Сахел са отчетени 3737 инцидента със сигурността с най-малко 9362 жертви, а ескалацията се ускорява през тази година. Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин (JNIM), местният клон на Ал-Кайда, обяви на 3 септември 2025 г. обсада на Бамако – най-малко 300 цистерни с гориво бяха унищожени по маршрутите от Сенегал, Кот д'Ивоар и Гвинея още в първата фаза, което парализира столицата за седмици. Изискването, първоначално формулирано като отмяна на данъците върху горивата, по-късно беше разширено до въвеждане на шериат в Мали.

След краткото отслабване в началото на 2026 г. JNIM извърши координирано настъпление в няколко региона на страната на на 26 април, съвместно с Фронта за освобождение на Азавад, в което беше ликвидиран министърът на отбраната на Мали. Два дни по-късно групировката обяви, че налага пълна блокада на Бамако, която обхваща всички превозни средства към столицата, и разшири оперативния обхват на юг към Того, Бенин и северна Гана, отваряйки джихадистки коридор към Гвинейския залив. Руското включване ограничи самостоятелното действие на Ислямска държава в Сахел, но претърпя провал в опитите си да предотврати експанзията на Ал Кайда и даже напротив, доведе до нейното активизиране.

Нигерия, чиято военна доктрина и партньорство със САЩ се запазиха относително стабилни, стана основната оперативна площадка за американските усилия за борба с тероризма в Западна Африка – обстоятелство, което вчерашната операция операция илюстрира, поставяйки в контраст двата конкурентни подхода към сигурността в региона.

Сценарии за развитие на ситуацията в краткосрочен план могат да бъдат няколко. Първо – задълбочаване на американското оперативно присъствие: периодични удари с дронове и съвместни операции с нигерийската армия по модела на сегашната, без формално разширяване на сухопътното присъствие отвъд онези 200 души, които понастоящем са на терен. Второ – формализиране на нова двустранна рамка за сигурност: преговори за разширена база на американски военни в Нигерия, потенциална трансформация на сегашното разузнавателно сътрудничество в постоянна оперативна мисия по образа на закритата Barkhane, но с по-ясно изразен публичен дискурс за защита на християнските общности. Трети – реактивиране на ИДИЛ-Сахел: бързо назначаване на нов оперативен ръководител, който да възстанови ритъма на нападенията — в исторически план подобни смени при ИД отнемат 3-6 месеца и често водят до временно ескалация на терористични атаки, целяща демонстрация на устойчивост. Първите два сценария вървят в очаквана сериализация, а третият – паралелно с тях.

Ликвидирането на Абу-Билал ал-Минуки не е изолиран успех в борбата с тероризма. То представлява първото публично документирано стратегическо постижение на разширената американска намеса в Западна Африка, отворена политически чрез реториката на Тръмп за „християнския геноцид“ и оперативно – чрез ударите през декември 2025 г. в Сокото и сегашната операция в басейна на езерото Чад. Реалната стратегическа линия зад тази реторика е възстановяване на американското присъствие в Сахел след западането на френското влияние и руското проникване чрез Африканския корпус – присъствие, чийто основен акцент е партньорството с Нигерия, единствената голяма страна в региона, останала извън руския сектор на влияние.

📸 Снимка: Нигерийски войници във военна база в размирния щат Борно миналата година. (Joris Bolomey/AFP via Getty Images)

Боко Харам заплашва да екзекутира 416 жени и деца, ако не получи 2,7 млн паунда.

🇳🇬 Фракция на джихадистката групировка Боко Харам заплаши, че ще екзекутира над 400 отвлечени жени и деца в рамките на 72 часа, ако не бъде получен откуп от правителството на Нигерия в размер на 2,7 млн паунда. Ултиматумът беше предаден чрез видеозапис до местните медии, в който маскирани въоръжени мъже в паравоенни униформи заплашват, че ако исканията не бъдат изпълнени, отвлечените заложници „никога повече няма да бъдат видени“.

Говорителят в записа представи групата с името „Джамаату Ахлис-Сунна Лидаауати уал-Джихад“, ръководена от „имам Абу“, и определи 3-дневен срок като „първото и последно“ съобщение на групировката. „Ако нашите искания не бъдат удовлетворени, ще преместим тези жертви, включително жените и децата, на различни места. Всичките. Вие взехте решението си, ние си взехме нашето. Указваме ви, в името на Аллах, да не надвишавате определеното време“, гласи ултиматумът. „И ги погледнете, преди да го направим, защото може никога повече да не ги видите. Ако правителството смята, че може да ги спаси със сила, свободни сте да опитате. Ние разчитаме на Аллах.“

В отделно изявление от организация с името „Borno South Youths Alliance“, която твърди, че посредничи между похитителите и властите, уточни броя на задържаните като 416 жени и деца. Разпространява се снимка, която е представена като кадър на част от заложниците – жени с цветни хиджаби, насядали на групи, обградени от въоръжени мъже. Автентичността не може да бъде независимо потвърдена.

„Боко Харам“ се сражава за сваляне на правителството в Нигерия и налагане на строго тълкуване на шериата. Популярното ѝ име приблизително се превежда като „Западното образование е забранено“. Групата влезе в глобалното полезрение през 2014 г. с отвличането на близо 300 ученички от средно училище в Чибок, град в провинция Борно. Случаят породи международната кампания #BringBackOurGirls. От създаването си в началото на века в североизточна Нигерия тя води последователна кампания от атаки срещу училища, самоубийствени атентати, отвличания и удари по военни позиции в басейна на езерото Чад.

През 2016 г. от групировката се отдели клонът „Ислямска държава в провинция Западна Африка“ (ISWAP), който беше признат от „Ислямска държава“ и през последните години оценяван от експерти като по-добре въоръжен и оперативно по-ефективен съперник на оригиналното ядро.

Нигерия, най-многолюдната държава в Африка, преживява многопластова криза на сигурността. Освен бунта на „Боко Харам“ и „Ислямска държава“ в североизточните щати, тя се бори с въоръжени бандити, които извършват масови отвличания с цел откуп в северозапада, с насилствени спорове между уседнали земеделци и скотовъди в централния пояс, както и със сепаратистки движения в югоизточните щати, исторически свързани с Биафра.

Според данни, цитирани в международните съобщения по повод ултиматума, над 10 000 нигерийци са загинали от бунтовнически действия, тероризъм и бандитизъм през последните две години, а силите за сигурност на правителството все по-видимо не успяват да овладеят насилието.

Характерът на това насилие беше предмет на изострен международен дебат през изминалата година, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп осъди Нигерия, че не защитава християнските общности, определи атаките на джихадистки групировки като „геноцид“ и заяви, че би изпратил американски военни „с пълен огън“, тъй като християнството в страната е подложено на „екзистенциална заплаха“. Думите му бяха приветствани от редица църковни лидери, но правителството в Абуджа и анализатори по сигурността обвиниха Белия дом в опростяване на картината. Според тях насилието не е мотивирано изключително религиозно и засяга в съпоставима степен християни и мюсюлмани – значителна част от жертвите на „Боко Харам“ и ISWAP са именно местни мюсюлмани в щатите Борно, Йобе и Адамауа, нападани заради отказ да подкрепят групировките или просто защото попадат в зоните им на действие.

Ако бъде изпълнена, заплахата за масова екзекуция на повече от 400 заложници би представлявала най-тежкия слуай от този род в 20-годишната история на джихадисткия бунт, надхвърляйки по обхват отвличането в Чибок. Към момента на публикацията нигерийските власти не са потвърдили публично за получаването на ултиматума, нито са оповестили своята позиция по исканията за откуп. В подобни предишни случаи преговорните канали обикновено протичат неофициално, през посредници, местни духовни и общностни лидери, а плащането на откупи, макар официално отричано, е документирано в редица предишни освобождавания.

Мароко и Испания разбиха клетка на Ислямска държава с нишки към Сахел и Сомалия.

🇲🇦 Централното бюро за съдебни разследвания на Мароко (BCIJ), действащо под Главната дирекция за териториално наблюдение (DGST), проведе съвместна операция с Главната комисия по разузнаване (CGI) на Националната полиция на Испания по неутрализиране на терористична клетка от трима души, свързана с Ислямска държава.

Двама от членовете бяха задържани в Танжер от специалните сили на DGST, а предполагаемият ръководител на клетката беше арестуван в Палма де Майорка, съобщи новинарска агенция MAR. Операцията на испанска територия е била ръководена от Националния съд в Мадрид с участието на Главна дирекция „Информация“ и Провинциална информационна бригада.

Според данни от разследването двамата задържани в Мароко са подсигурявали финансиране и логистична подкрепа на бойци, действащи в структури на Ислямска държава в Сахел и Сомалия. Лидерът на клетката, арестуван в Испания, е заподозрян в планиране на терористичен акт на територията на страната по модела на т.нар. „самотния вълк“ – метод, при който дадено лице действа самостоятелно без директна оперативна подкрепа, но следва идеологически указания на организацията. Двамата задържани в Танжер са поставени под полицейски надзор по заповед на специализираната прокуратура, а разследването продължава с цел разкриване на пълния обхват на мрежата и нейните национални и регионални връзки.

Операцията е резултат от дългогодишно партньорство между службите за сигурност на Испания и Мароко. BCIJ посочи, че от 2014 г. насам при съвместни операции на двете страни са били разбити над 30 клетки на терористични групировки, което е довело до задържането на над 150 заподозрени, от които 83 задържани на испанска територия.

Само през ноември 2024 г. двете страни неутрализираха клетка от 9 души, определена от испанските власти като „реална заплаха" за сигурността и на двете държави. Националната полиция на Испания описва своето сътрудничество с DGST като основано на „доверие и постоянен обмен на информация“, докато приносът на Мароко в борбата с тероризма в Европа са високо ценени като един от най-ефективните в региона.

Последният случай обаче разкрива нещо, което надхвърля просто поредната успешна съвместна операция. Той хвърля светлина върху начина, по който клонът на Ислямска държава в Сомалия се превръща в основен възел за транснационалната инфраструктура на ИД, който свързва Източна Африка с Европа чрез канали за финансиране, вербуване и разпространение на пропаганда. Фактът, че задържаните в Мароко са насочвали средства към бойци едновременно в Сахел и Сомалия, говори за наличие на опорна структура, обслужваща няколко африкански провинции на Ислямска държава от една и съща мрежа в Северна Африка.

ИД-С се зароди през октомври 2015 г., когато Абдулкадир Мумин – сомалийски гражданин, роден в Кандала, Пунтланд, прекарал години в Швеция и Великобритания и изградил репутация на радикален проповедник в джамии в Лондон и Лестър – дезертира от „Аш Шабаб“ с около 30 бойци и положи клетва за вярност към ИД. Групировката първоначално беше маргинална, но популярността ѝ нарасна след като превзе пристанищния град Кандала през 2016 г. и беше призната официално като провинция от централното ръководство на ИД на следващата година. Въпреки скромния личен състав, изчисляван на 500-1000 бойци през февруари 2025 г. стратегическото ѝ значение далеч надхвърля нейната численост.

Причината за това е структура, известна като „Ал Каррар“ – регионален координационен център, създаден в Северна Сомалия към края на 2018 г. под ръководството на Мумин. Той работи паралелно като финансово и командно звено, отговарящо за терористичната дейност в Източна, Централна и Южна Африка, в това число т.нар. провинция „Централна Африка“ в Демократична република Конго и провинция Мозамбик.

Доклади на САЩ и ООН описват „Ал Каррар“ като една от най-важните структури за генериране на приходи и ръководство в глобалното движение на Ислямска държава. Към юли 2025 г. структурите за мониторинг на санкциите на ООН докладваха за „нарастваща увереност“, че Мумин е поел ролята на глобален лидер на ИД под псевдонима Абу Хафс ал Хашими ал Кураши, макар групировката да не е потвърдила формално неговото име. Дали Мумин е безспорен халиф или остава оперативен ръководител с широки правомощия е отворен въпрос – според традиционната доктрина на ИД халифът трябва да бъде арабин от род, свързан с пророка, което формално не може да бъде покрито от сомалийски лидер.

Нарастващата роля на сомалийския клон обаче протича успоредно със сериозен военен натиск. От началото на миналата година Силите за сигурност на Пунтланд (PSF) провеждат операция „Хилаак“ (мълния), за която бяха мобилизирани около 3000 военнослужещи срещу позициите на терористите в планините Ал Мискаад в регион Бари. Мащабната кампания се ползва с решителна подкрепа на САЩ и ОАЕ, разпределя съобразно техните специфични възможности.

САЩ осигуряват прецизно въздушно превъзходство и тактическо обучение на елитните части на PSF, докато в същото време дават критично разузнаване в реално време, което позволява на сухопътните войски висока точност при придвижване в трудния планински терен. ОАЕ от своя страна са логистичен и финансов гръбнак на операцията, поемайки изплащането на заплати и доставките на провизии за RSF, което гарантира тяхната оперативна устойчивост в дългите обсади. Емирствата основаха Морската полиция на Пунтланд (PMPF) – специализирано звено, което блокира бреговете на региона, като по този начин прекъсва ключови канали за доставка на оръжие и подкрепления от Йемен през Аденския залив. Доставените от тях бронирани машини, дронове за наблюдение и модернизацията на пристанището в Босасо превърнаха града в ключов център за разпределение на военни ресурси.

Тази координирана международна подкрепа доведе до превземане на ключови укрепени зони, ликвидиране на стотици бойци, сред които чуждестранни, и задържането на редица висши командири. През февруари 2025 г. при въздушен удар загина Ахмед Маеленинин – ключов оманско-сомалийски вербовчик и финансист на групировката. През юли операция на Специалните сили на САЩ доведе до ареста на висш ръководител на ИД в Северна Сомалия.

Властите на Пунтланд заявиха, че териториите на ИД в региона са намалени с повече от половина. Въпреки тези загуби на терен местният клон запазва своята способност да действа като транснационален център за финансиране, координация и пропаганда. По данни на Центъра „Суфан“ от декември 2025 г. над две трети от глобалната дейност на Ислямска държава през първото полугодие е регистрирана в Африка – показател за стратегическо преориентиране на терористичната групировка към континента.

През септември 2025 г. Националната разузнавателна служба на Ирак съобщи за разбиването на мрежа за финансиране и контрабанда на ИД, действаща в няколко държави от Западна Африка, чиито комуникации разкриха по-широка терористична инфраструктура, насочена и към европейски цели.

Клетката, разкрита преди дни в Мароко и Испания, се вписва в този модел, илюстрирайки три припокриващи се вектора на заплаха, посочени от анализаторите на Militant Wire: външните операции стават по-постижими, когато клетки в Северна Африка и Европа развиват способност да канализират финанси, бойци и оперативна информация към и от центрове като сомалийския клон; насочваните атаки стават възможни, когато фигури в подобни клетки получават указания за избор на цел, момент или метод от лидери, географски отдалечени от терена; а рискът от вдъхновени нападения остава постоянен, тъй като пропагандата на джихадимза достига до диаспорни общности и радикализирани привърженици в Европа, способни да действат автономно: точно сценарият, заложен в плановете на арестувания лидер на клетка в Палма.

Разкриването ѝ поставя конкретен въпрос пред европейските служби: дори когато сомалийският клон на ИД понася тежки загуби в Пунтланд, транснационалните функции на групировката – финансиране, вербуване, онлайн радикализация и оперативно направление – продължават да генерират заплахи далеч отвъд региона на Африканския рог. Каналът Танжер–Палма е само един от видимите сегменти на терористична мрежа, чийто пълен обхват тепърва предстои да бъде установен.

Кървави атентати в Майдугури: Най-малко 23 загинали при координирани атаки в Нигерия

🇳🇬 Координирани бомбени атаки, дело на атентатори-самоубийци, разтърсиха оживен пазар и други райони с концентрация на цивилни в нигерийския град Майдугури в понеделник, отнемайки живота на най-малко 23 души и ранявайки над 100, което се превърна в една от най-тежките атаки в столицата на щата Борно в последно време.

Трите експлозии избухнаха в понеделник вечер, малко след като жителите на преобладаващо мюсюлмански град завършиха поста за Рамазан. Ударите бяха насочени срещу централния пазар, входа на най-голямата университетска болница в Майдугури и района около пощенската станция.

Армията обвини за атентатите в 1,2-милионния град екстремисти от Боко Харам и предупреди за „повишена заплаха“ от самоубийствени атаки през последните дни на свещения за мюсюлманите месец.

Атаките бяха предшествани от нападение срещу военен пост в нощта срещу понеделник, за което властите също обвиниха джихадисти. Трагедията се случи в момент, когато президентът Бола Тинубу се подготвя за държавно посещение в Обединеното кралство, където се очаква водеща тема да бъде именно сигурността. Тинубу нареди на ръководителите на службите за сигурност „да се преместят в Майдугури, за да поемат контрола над ситуацията“.

Свидетели описват настъпилата паника, докато хората са бягали към изхода на пазара след взрив на бомба, когато там избухва втора експлозия. 31-годишният Мала Мохамед, оцелял при атаката, сподели пред АФП, че много хора „са хукнали към пощата, тъй като входът на пазара и станцията са близо“.

„За съжаление, когато тичаха към пощата, човекът с взривното устройство се вряза в тълпата, докато хората все още се опитваха да се спасят“, сподели той.

Уязвимият град

В комбинация с нападението срещу военната позиция и бомбения атентат в джамия през декември, атаките тази седмица сложиха край на мирния период в града, който беше сравнително спокоен, след като бунтът в Нигерия беше изолиран до отдалечените селски райони.

Майдугури е мястото, където „Боко Харам“ се появи и започна първия си кървав бунт през 2009 г. – началото на смъртоносна кампания, чиято крайна цел беше създаване на халифат в страната.

Насилието затихна след своя пик около 2015 г., но бойци от Боко Харам и другата джихадистка групировка в региона – „Ислямска държава в Западна Африка“ (ISWAP) – наскоро ескалираха атаките в североизточните щати на Нигерия. Техните действия са отнели живота на над 40 000 души и са разселили около 2 милиона.

Въпреки подобрената сигурност в Майдугури, „градът винаги е бил уязвим“, сподели пред АФП Конфидънс Макхари, изследовател на военни конфликти в SBM Intelligence – разузнавателна компания със седалище в Лагос. Той отбеляза, че нападенията в провинцията продължават, често само на няколко километра от града.

Полицията обяви официално за 23 загинали и 108 ранени. Член на звено за борба с тероризма обаче посочи пред АФП, че броят на жертвите може да достигне 31. На сутринта след нападението по земята на пазара се виждаха разпръснати окървавени джапанки, локви кръв, разпилян лук, чушки и дини. Районът беше отцепен с полицейска лента.

„Варварски“ нападения

Полицията заяви, че „нормалният ритъм на живот в засегнатите райони е напълно възстановен“ и че силите за сигурност са засилили „присъствието и наблюдението в Майдугури и околностите му, за да предотвратят нови инциденти“.

Губернаторът на щата Борно Бабагана Зулум определи бомбените атентати като „варварски“ и призна, че „скорошният ръст на атаките е свързан с интензивните военни операции в гората Самбиса“, известна като крепост на джихадистите.

Нападението от предната вечер започна около полунощ в неделя срещу военен пост в квартал Ажилари Крос, югозападно предградие на Майдугури, разположено само на няколко километра от летището. Същата вечер беше регистрирана и друга атака в района на Дамбоа, южно от града. Майдугури, арена на ежедневни стрелби и бомбардировки в миналото, е относително спокоен в последните години, като последното голямо нападение беше през 2021 г., когато джихадисти от Боко Харам обстрелваха града с минохвъргачки и убиха 10 души.

Други терористични групировки, сред които ISWAP и отцепилото се крило Джамаату Ахлис Суна Лидаауати уал-Джихад (JAS), също подсилват позициите си в региона.

„От началото на 2025 г. голяма част от фокуса на нигерийските военни, армията и военновъздушните сили, е насочен към ISWAP. Но сега, когато виждаме JAS да се завръща в уравнението, това означава, че те са нещо повече от обикновена отцепила се фракция“, коментира Конфидънс Макхари.

През декември бомбен атентат в градска джамия, за който не беше поета отговорност от никой, но също се смята, че е дело на атентатор-самоубиец, отне живота на най-малко седем души. В селските райони около Майдугури насилието не спира. Миналия месец САЩ предприеха разгръщане на 200 свои военнослужещи в Нигерия, за да предоставят техническа подкрепа и обучение на местните войски в борбата им с тероризма.

Силите за сигурност в Техеран стреляха с картечници по цивилни празненства.

🇮🇷🚨 Видео, публикувано от опозиционни канали в социалните мрежи, показва стрелба срещу цивилни в квартал Читгар в Техеран по време на празненствата за Чахаршанбe Сури тази вечер. Кадрите показват събиране на жители за днешния празник, последвано от сцени, за които се твърди, че показват намеса на силите за сигурност.

Според сведения на местни жители, цитирани от Iran International, специални полицейски части, подпомагани от елементи на паравоенните сили „Басидж“, са открили безразборен обстрел срещу жилищни сгради, който е отнел живота на най-малко един човек.

Няма официално потвърждение от иранските власти за използване на тежко въоръжение, но жители на района твърдят, че са използвани картечници ДШКМ и снайперски пушки, като се съобщава за жертви сред цивилното население. Независимото потвърждения остава сложно заради продължаващите ограничения върху интернет трафика в страната.

Кадри от същия район на Техеран, заснети по-рано във вторник, показват жители, които празнуват новината за смъртта на Али Лариджани, председател на Съвета за сигурност на Ислямска република Иран и председател на парламента в периода 2008-2020 г. Лариджани е спряган за една от фигурите, надзиравали директно едни от най-кървавите епизоди в историята на страната – потушававането на януарските протести, при което бяха убити близо 30 000 цивилни.

Във вторник главният съдия Голам-Хосейн Мохсени Еджеи предупреди, че всякакви действия, възприети като заплаха за обществения ред, могат да доведат до тежки наказания, включително конфискуване на имущество и смъртни присъди. В същото време говорителят на Корпуса на стражите на ислямската революция бригаден генерал Али-Мохамад Наеини заяви, че денят ще се превърне в „сряда на изгарянето на враговете“ и отправи заплахи както към външни врагове, така и към вътрешни опозиционни групи.

Командирът на националната полиция Ахмад-Реза Радан призова поддръжниците на властта да „не отстъпват терена“ в празничната нощ, определяйки я като „решаваща“. Паралелно с официалните изявления, граждани съобщават за получени SMS съобщения от съдебни органи, които заплашват, че „необичайно поведение“ ще бъде наказано с лишаване от свобода и „телесни наказания“.

Чахаршанбe Сури, традиционен празник с предислямски корени, се отпразнува с огньове и фойерверки, но след Ислямската революция става обект на напрежение между обществото и религиозните власти. В последно време, особено след протестите „Жена, живот, свобода“ от 2022–2023 г., събитието все по-често придобива политически характер, включително чрез скандирания и сблъсъци със силите за сигурност.

Призиви за масово участие тази година отправи и Реза Пахлави, който насърчи иранския народ да отбележи празника в кварталите си и апелира към международната общност да следи действията на властите. В отделни послания той призова за избягване на директни сблъсъци със силите за сигурност, като предупреди за риск от ескалация.

Ислямска държава отхвърли властта в Сирия, започва нова фаза на война.

🏴 Al Furqan, централното медийно крило на Ислямска държава, публикува обръщение на говорителя на групировката Абу Худхайфа ал-Ансари, в което очертава нова оперативна рамка за терористичната групировка в Сирия и глобален мащаб.

В речта по повод Рамадан, ал-Ансари обяви началото на нов етап от сирийския конфликт и отрече легитимността на текущата власт в Дамаск. Остри критики бяха насочени към президента Ахмед ал-Шараа, който беше обвинен в продължаване на политиките на Башар ал-Асад и беше наречен „гранична охрана“ на Израел. Ислямска държава описа офанзивите на бунтовниците от декември 2024 г. като турско-американски театър, заради който Сирия се намира под управлението на „кръстоносци“.

Ал-Ансари интерпретира сблъсъците на Ислямска държава с групировки като Хаят Тахрир ал-Шам (бившия фронт Ан-Нусра) не като политическо съперничество, а като фундаментален конфликт между шериата и светския начин на управление. Той отправи призив към бойците от ислямистките групи към „покаяние“ и включване към редиците на Ислямска държава и предупреди сирийските мюсюлмани да не позволяват жертвите им от гражданската война да бъдат използвани за легитимиране на светски режим.

В международен план, говорителят на терористите изрично назова президента Доналд Тръмп и отправи призив за продължаване на джихада срещумеждународната коалиция, оглавявана от САЩ. Обръщението включва заплахи за нова вълна от нападения срещу държави от коалицията, като споменава Европа, Москва, Пакистан и Хорасан.

Ал-Ансари отделя специално внимание на клонове на ИД в Африка – в Сомалия, Мозамбик, Централна и Западна Африка, които получават похвали за устойчивостта, която са показали срещу САЩ, ОАЕ и местните християнски сили. Речта завършва с прогнозата, че след активизацията в Африка, Ирак и Сирия ще се превърнат в следващите решаващи бойни полета, които ще се окажат повратна точка за ислямския свят.

САЩ нанасят масирани удари срещу Ислямска държава в Сирия.

🇺🇸💥🇸🇾 Съединените щати предприеха масирана кампания на въздушни удари срещу Ислямска държава в изпълнение на обещания от президента Доналд Тръмп отговор на убийството на двама американски военнослужещи при нападение в централната част на Сирия миналата събота.

Министърът на отбраната Пийт Хегсет обяви началото на операция „Ястребово око“ срещу цели на Ислямска държава в Сирия, като подчерта, че тя е пряк отговор на атаката срещу американски военни от миналата седмица.

От своя страна американската армия съобщи, че е започнала широкомащабна операция срещу инфраструктура на джихадистката групировка в сирийската пустиня, включително складове за оръжие на терористичната организация. Източници на Ал-Арабия посочват, че международната коалиция е изстреляла тактически балистични ракети от базата Ал-Шадади в провинция Хасака по цели в съседната провинция Ар-Ракка. Посочва се още, че са поразени обекти в пустинята на Дейр ез-Зор, където са били чути мощни експлозии. Същите източници посочват, че са поразени цели в провинциите Дейр ез-Зор, Ракка и Хомс, за което са използвани щурмови самолети A-10C Thunderbolt II, многоцелеви изтребители F-15E Strike Eagle, ударни хеликоптери AH-64E Apache и реактивна артилерия M142 HIMRS. Кореспондентът на медията добави, че американските сили са пуснали сигнали ракети над части от пустинята в района около Палмира.

Анонимен американски служител сподели, че целите включват десетки обекти, за които се смята, че имат тесни връзки с Ислямска държава. Те се намират в няколко региона на Централна Сирия и включват складове за боеприпаси и сгради, използвани за поддръжка на терористични операции, провеждани от групировката. Служителят поясни, че се очаква въздушните и артилерийски удари да продължат поне още няколко часа до призори в събота местно време. По думите му, цитирани от New York Times, става въпрос за „мащабна офанзива“. Местни профили в социалните медии потвърдиха за мощни взривове в обширни региони в Сирия.

Убитите миналата събота войници са първите американски жертви в страната след свалянето на режима на Башар ал-Асад през декември 2024 г. Американски и сирийски източници съобщиха, че загиналите са подпомагали операции за борба с тероризма срещу Ислямска държава в района на Палмира, когато са попаднали под обстрел от единак джихадист.

Ударите тази нощ и вероятността от последващи операции в близките дни сочат към рязка военна ескалация в Сирия. Това се случва в момент, в който САЩ намалиха военното си присъствие там до около 1000 души – двойно по-малко от броя им в началото на 2025 г. Решението за редуциране на контингента беше взето в отговор на променената среда на сигурност след падането на режима на Асад. Смъртоносната атака преди седмица обаче беше рязко напомняне за рисковете в региона и повдигна отново казуса за целесъобразността на американския контингент в Сирия.

До момента никой не е поел официално отговорност за нападението, но първоначалните оценки на Пентагона и разузнавателните служби сочат, че най-вероятният извършител е Ислямска държава. По-рано тази година висши служители на американското разузнаване информираха Конгреса, че Ислямска държава ще опита да се възползва от вакуума след рухването на режима, за да освободи между 9 и 10 хиляди свои бойци, както и близо 26 000 членове на техните семейства, задържани в лагери под контрола на кюрдите в североизточна Сирия с крайна цел да възродят капацитета си за планиране и провеждане на атаки.

Въпреки че загуби контрол над своите територии, Ислямска държава продължава да проповядва екстремистката си идеология чрез спящи клетки и регионални клонове в Близкия изток, Африка, Южна Азия и глобално в интернет. През последната година тя пое отговорност за големи атаки в Иран, Русия и Пакистан. Атаката в Палмира илюстрира как групировката се възползва отлично от възникналия вакуум в сигурността, за да напада цивилни и правителствени сили.

Миналия месец американските и сирийските сили за сигурност проведоха операции за откриване и ликвидиране на около 15 тайни оръжейни депа на групировката в южна Сирия, включително в околностите на столицата Дамаск. Според CENTCOM в проведените действия са унищожени 130 минометни снаряда и ракети, както и автомати, картечници, противотанкови мини и материали за производство на самоделни взривни устройства. След нападението в събота, партньорските сили проведоха нови 10 операции срещу цели на ИДИЛ в Сирия и Ирак. При тях са ликвидирани двама екстремисти, но по-важното е, че са събрани важни разузнавателни данни, помогнали на експерти от Пентагона да определят конкретни цели на текущите удари, добави американският служител.

Двама американски военни са убити при съвместен патрул в сирийската пустиня.

🇺🇸🇸🇾 Двама американски военнослужещи и един американски цивилен гражданин бяха убити, а други трима бяха ранени, след като съвместен патрул на Силите за сигурност на Сирия и военни от САЩ попадна под обстрел от Ислямска държава в района на историческия град Палмира, съобщиха сирийските държавни медии и мониторингови групи.

Сирийската арабска новинарска агенция (SANA) съобщава, че обстрелът е възникнал по време на полева обиколка на съвместния патрул. Двама служители на сирийските сили за сигурност, както и неуточнен брой американски войници са били ранени, а нападателят е бил убит.

Източник от силите за сигурност е заяви, че по-късно полетите в района са били подсилени, като международната магистрала, свързваща Дейр ез-Зор и Дамаск, е затворена временно. Ранените са били евакуирани с американски хеликоптери до военната база Ал-Танф на границата с Йордания и Ирак.

Сирийската обсерватория на човешките права (SOHR) даде допълнителни подробности, според които трима членове на силите за сигурност, подчинени на временно правителство, са сериозно ранени, както и няколко американски военнослужещи, някои от които са с тежки травми.

SOHR твърди, че нападателят е бил член на местния апарат за сигурност и е бил ликвидиран след стрелбата.

В отговор на атаката, сирийските и американските сили временно блокираха пътя международния път в рамките на спешни мерки за подсилване на сигурността. Американската делегация напуска бързо района, насочвайки се към базата Ал-Танф.

По-късно през деня главният командир на Сирийските демократични сили (SDF) Мазлум Абди коментира инцидента в официалния си профил в X, където изрази съжаление за убитите и ранени сирийскии и американски военни по време на нападението в сирийската пустиня.

Той посочи, че нарастващата честота на подобни атаки показва нуждата от по-голяма национална воля и укрепване на съвместните усилия за борба с терористични клетки и техните мрежи. Абди завърши с пожелание за бързо възстановяване на ранените.

Палмира, разположена в обширен пустинен район в централна Сирия, в исторически план е била гореща точка за джихадистите, особено по време на възхода на Ислямска държава. Въпреки че правителствените сили си възвърнаха контрола върху града в координация с международната коалиция, предизвикателствата пред сигурността продължават.

Инцидентът показва продължаващото наличие на рискове, породени от предполагаемо бивши екстремисти и радикализирани лица в рамките на местните структури за сигурност.

SOHR изтъкна, че подобни атаки говорят за спешната необходимост от реформи в сигурността и призова временното правителство да прочисти военните и полицейски звена от персонал, повлиян от екстремистка идеология.

Експерти по сирийското досие предупредиха, че неуспехът в преодоляване на подобни вътрешни уязвимости на сигурността може да подкопае общественото доверие, да застраши цивилните и да наруши координацията с международни партньори като американските сили, действащи в района.

Сигурността в провинции като Хомс и Дейр ез-Зор все още е нестабилна, белязана от спорадични нападения, насочени както към военни, така и към цивилни цели. Американските сили поддържат ограничено присъствие в Ал-Танф и Източна Сирия, като се фокусират върху операции за борба с тероризма и координация с местните партньори за осуетяване на възраждането на екстремистки групи.

Последният инцидент в Палмира повдига въпроси за готовността на силите за сигурност на Сирия и тяхната ефективност в процедурите за проверка и постоянните заплахи, пред които са изправени съвместните операции с международни участници в нестабилни райони.

Фатална грешка в Сирия: спецчасти на САЩ убиха свой информатор в Ислямска държава.

🇺🇸🇸🇾 Операция на Силите за специални операции на САЩ заедно с местна сирийска група, насочена към арест на функционер на Ислямска държава, вместо това уби мъж, който години наред е събирал разузнавателни данни за екстремистите под прикритие, съобщиха роднини и сирийски официални лица пред Асошиейтед прес.

Убийството през октомври показва сложния сирийски пейзаж в политиката и сигурността, на фона на наскоро започналото сътрудничество между САЩ и временното правителство на президента Ахмад ал-Шараа в борбата срещу остатъците от Ислямска държава.

Според роднините Халед ал-Масуд години наред е шпионирал ИД първо за бунтовническите групи на ал-Шараа, а след падането на Башар Асад преди година – за службите на временната власт. Групите на ал-Шараа бяха предимно ислямистки, някои от тях свързани с Ал-Кайда, но врагове на ИД и често се сражаваха с нея.

Нито американски, нито сирийски официални лица коментираха смъртта на ал-Масуд – знак, че никой не иска инцидентът да попречи на подобрилите се отношения. Седмици след рейда на 19 октомври ал-Шараа посети Вашингтон и обяви, че Дамаск се включва към глобалната коалиция за борба с ИД.

Все пак смъртта на ал-Масуд може да е „доста сериозен удар“ върху борбата с групировката, заяви Васим Насър, старши експерт в Soufan Center – мозъчен тръст със седалище в Ню Йорк. Ал-Масуд се е инфилтрирал в групировката в южните пустинни райони на Сирия, познати като Бадия – един от районите, където остатъци от джихадистите остават активни.

„Рейдът е резултат от липсата на координация между коалицията и Дамаск“, сподели Насър.

Последният знак за засилващото се сътрудничество дойде миналата неделя, когато Централното командване на САЩ съобщи, че американски военни и елементи от Министерство на вътрешните работи на Сирия са открили и унищожили 15 склада с оръжия на ИД в южна Сирия.

Объркване около рейда

Операцията е била проведена в град Думайр, разположен в крайните източни части на провинция Дамаск, на ръба на пустинята. Около 3 часа през нощта жителите се събудиха от тежки машини и самолети.

Според очевидци рейдът е извършен от американски части, подпомагани от Сирийската свободна армия (FSA) – опозиционна групировка, обучавана от САЩ, която сега официално е под шапката на Министерството на отбраната на Сирия.

Абдел Карим Масуд, братовчед на жертвата, разказа, че отворил вратата и забелязал няколко хъмвита с американски знамена. „Някой отгоре говореше счупен арабски, насочи картечница и зелен лазер към нас и ни каза да се върнем вътре.“

Майката на убития Сабах ал-Шейх ал-Килани каза, че силите обкръжили дома на нейния син, където бил с жена си и петте си дъщери, след което почукали на вратата. Той им споделил, че е служител на Главна дирекция за сигурност, но разбили вратата и го застреляли. Отвели го ранен, после казали на близките му, че е освободен, но е в болница. Накрая ги повикали да вземат тялото му.

„Как е умрял? Не знаем“, казва майка му. „Искам хората, които го отнеха от децата му, да бъдат наказани.“

Грешно разузнаване

Семейството смята, че ал-Масуд е бил набелязан заради погрешни сведения от членове на Сирийската свободна армия. Двама служители по сигурността и политически представител потвърдиха анонимно, че ал-Масуд е работел за временното правителство в сферата на сигурността, включително в шпионаж срещу ИД.

Първоначалните сведения твърдяха, че е заловен член на ИД, но Централното командване на САЩ, което обикновено оповестява подобни акции, не публикува нищо. Военен служител на Пентагона отбеляза единствено: „Запознати сме с докладите, но нямаме информация за предоставяне.“

Airwars, мониторинг група със седалище в Лондон, описа ал-Масуд като цивилен и отбеляза, че от 2020 г. насам е документирала 52 случая, в които цивилни са станали жертва при операции на коалицията в Сирия.

„Видели сме многократно това, което американците наричат грешки – включително през 2023 г., когато обявиха, че са убили лидер на Ал-Кайда с дрон, а после се оказа обикновен фермер“, заяви директорката Емили Трип.

Не е ясно дали рейдът на 19 октомври е претърпял провал заради лошо разузнаване, или някой е подал умишлено фалшива информация на коалицията, за да уреди лични сметки – практика, която се е случвала в миналото.

„Точно затова е нужна гореща линия между Дамаск и коалицията, за да е ясно кой кой е на терен“, обобщи Васим Насър.

Споразумението за отбрана между Чад и Камерун: Добър ход, но без общностите няма да проработи

🇹🇩🤝🇨🇲 Споразумението за отбрана между Чад и Камерун на 23 септември, е добре дошла стъпка към по-добра защита на над 1000-километровата им обща граница, но успехът му зависи изцяло от подкрепата на местните общности.

В пограничните райони несигурността има много лица: терорът на Боко Харам, сблъсъци между общностите, отвличания за откуп, кражби на добитък, бракониерство, трафик на оръжия, хора и наркотици. Всичката тази нестабилност нарушава риболова, земеделието, търговията и веригите за доставки. В резултат пазари като този за добитък в град Банки в североизточна Нигерия просто затварят. В Далечния север на Камерун безработицата сред младите достига до 75 % – ситуация, която тласка много от тях право в ръцете на екстремистки групи. Ислямска държава – провинция Западна Африка (ISWAP) активно участва в терористични акции и трансгранични престъпления от територията на Чад.

Много от пограничните общности и в двете държави страдат от пренебрежение от държавата и липса на базови услуги – здравеопазване, образование, сигурност. Правителствата се принуждават да наливат оскъдните ресурси в армията вместо в развитие, което влошава още повече проблема. В основата на междуобщностните конфликти стои именно недостигът на ресурси, а ограничените икономически възможности тласкат хората към трафик на оръжие – Камерун е ключов коридор за пренасяне на оръжия между Чад и Централноафриканската република. Кражбите на добитък също нарастват тревожно, улеснени от сложна мрежа от участници, възползващи се от слабата охрана на границите и обширни територии извън стабилен държавен контрол.

Чад и Камерун имат дълга история на съвместни военни действия, като може би най-известният пример е т.нар. Многонационална съвместна оперативна група (MNJTF), създадена през 1994 г. от Комисията за басейна на езерото Чад заедно с Нигерия, Нигер и Бенин, чиято основна задача е да се бори с Боко Харам.

Новото споразумение от 23 септември надгражда досегашното сътрудничество и предвижда общи операции по границата, обучение, по-тясно сътрудничество и по-добър обмен на разузнавателни данни. Целта е да се синхронизират усилията за борба срещу тероризма, да се регулира сезонното придвижване на въоръжени пастири, за да намалее конфликтът, и да се потисне трансграничната престъпност.

Споразумението има силни страни – опитът от MNJTF и възможността да се обединят ресурси. Липсва му обаче нещо съществено: ролята на местните общности за стабилизиране на региона. За да проработят подобни операции, хората трябва да бъдат включени още от етапа на планирането. Този „мек“ подход е задължителен допълващ елемент към „твърдата“ военна сила.

Когато общностите са част от процеса, те започват да вярват на институциите – а това значително увеличава шансовете начинанието да успее. Освен това намалява разходите и жертвите: по-добро разузнаване от местните би позволило прецизни удари, по-малко цивилни жертви, следователно и по-малко изразходвани боеприпаси, което облекчава и бюджетите.

„Меката сила“ е особено важна за противодействие на радикалните послания на групи като Боко Харам. Когато има надеждни и доверени канали за комуникация между армията и населението, екстремистките идеи могат да бъдат обсъждани и опровергавани, преди някой да бъде вербуван.

Ако се залага само на груба военна сила, често се постига точно обратният ефект – населението се отчуждава. В операциите често възникват недоразумения поради цивилни жертви и прекомерна сила при разпити. В резултат хората започват да възприемат военните действия като заплаха за собствената си безопасност.

„Меката сила“ означава влияние с убеждаване и привличане, а не чрез сила или пари. Тя изгражда тясна координация между цивилни и военни, дава възможност оплакванията да бъдат изслушани и решавани, а също помага да се уточнят и реализират проекти с голямо въздействие в засегнатите райони.

Сложността на заплахите по границата прави механизмите за участие на общностите абсолютно задължителни. Чрез установените връзки армията може да провежда програми за повишаване на устойчивостта срещу пропагандата и да информира хората как сами да се предпазват.

Затова с споразумението трябва да бъдат включени ясни механизми за консултации и обратна връзка с местните жители. Така реакциите ще са пригодени към конкретните проблеми на всяка отделна зона, защото в тази огромна погранична ивица те се различават значително от едно място до друго.

Не на последно място е нужно местните религиозни водачи, жените и младежките лидери да разберат добре целите на споразумението и да бъдат включени активно. Знанията и авторитетът им могат да улеснят обмена на информация, разрешаването на конфликти, доставката на помощи и дори военна подкрепа в случай на кризи, бедствия или медицински евакуации.

Само ако военната сила върви ръка за ръка с доверието и участието на хората, границата между Чад и Камерун ще стане наистина по-безопасна.

САЩ са унищожили 15 склада за оръжие на Ислямска държава в Сирия.

🇺🇸🤝🇸🇾 Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи, че американски сили заедно с Министерството на вътрешните работи на Сирия са открили и унищожили над 15 склада с оръжия на Ислямска държава в южната част на страната при съвместни операции между 24 и 27 ноември.

Според изявлението, части от Combined Joint Task Force - Operation Inherent Resolve (CJTF-OIR) са работили рамо до рамо със сирийските сили, за да локализират и ликвидират оръжейните депа в селските райони около Дамаск със серия от въздушни удари и контролирани взривове на земята.

Унищожените обекти са съдържали над 130 минохвъргачки и ракети, голям брой картечници, автомати, противотанкови мини и компоненти за производство на самоделни взривни устройства. Открити и унищожени са и количества наркотични вещества.

„Тази успешна операция гарантира, че постиженията срещу ИДИЛ ще са трайни и организацията няма да може нито да се възроди, нито да изнася терористични атаки към американска територия и по света“, заяви командващият адмирал Брад Купър, който допълни, че американските сили ще останат бдителни и ще продължат агресивно да преследват остатъците от групировката в Сирия.

Създадената през 2014 г. международна коалиция продължава да консултира и подпомага силите на партньорски нации в борбата срещу ИДИЛ, чиято териториална държава беше разгромена през 2019 г., но бойците ѝ остават разпръснати в изолирани анклави из сирийската пустиня.

Операцията идва на фона на коренна промяна в сирийската политика за борба с тероризма след включването на Дамаск в Глобалната коалиция срещу Ислямска държава по-рано този месец, което беше определено от CENTCOM като „важен етап“.

На 13 ноември CENTCOM потвърди, че Сирия официално е станала 90-ият член на Коалицията, което съвпадна с бързия напредък в преговорите за интегрирането на Сирийските демократични сили (SDF) в редовната армия на страната. Само между 1 октомври и 6 ноември американските и коалиционни сили заедно със сирийски партньори проведоха над 22 операции срещу джихадисти, при които бяха убити петима бойци и задържани други 19.

„Това са значителни постижения“, посочи тогава Купър, отбелязвайки, че САЩ възнамеряват „да преследват агресивно остатъците от ИДИЛ в Сирия, като в същото време гарантират трайността на успехите в Ирак и Сирия“.

Промяната в ролята на Сирия дойде след посещението на временния президент Ахмед ал-Шараа в Белия дом, където президентът Доналд Тръмп обяви спиране на санкциите по „Закона Цезар“ и подкрепи тристранна рамка за партньорство между Сирия, САЩ и Турция. Малко след срещата на върха ал-Шараа обяви официално влизането на Сирия в Глобалната коалиция, определяйки го като потвърждение на ангажимента на страната да се бори с тероризма заедно с международната общност.

Главнокомандващият на SDF Мазлум Абди заяви, че неговите сили ще ускорят своята интеграция в структурите на сирийската армия съгласно Споразумението от 10 март. След проведен разговор с американския пратеник Том Барак Абди заяви, че SDF възнамерява да ускори процеса и нарече включването на Дамаск към Коалицията „решаваща стъпка“ към единна и просперираща бъдеща Сирия.

Говорителят на SDF Махмуд Хабиб потвърди, че преговорите с Дамаск официално са подновени и напредват бързо. Той уточни, че разговорите ще продължат оттам, докъдето стигнаха преди това, като вече има постигнати договорки за интегрирането на частите на SDF като бригади и дивизии към Министерството на отбраната на Сирия. Очаква се тези сили да поемат и национална роля в операции за борба с тероризма – особено сега, когато Сирия е пълноправен член на Коалицията.

Последните доклади на CENTCOM отчитат и напредък в стабилизирането на районите, някога контролирани от ИДИЛ, както и значително намаляване на населението в лагерите за разселени лица Ал-Хол и Ал-Родж – от 70 000 души през 2019 г. до под 30 000 днес. Купър заяви, че спадът е резултат от успешни програми за репатриране и нанася „решаващ удар срещу способността на ИДИЛ някога да се възроди“.

С присъединяването на Сирия към Коалицията и напредъка на процеса по интеграция на SDF в неговата оперативна фаза пейзажът в Сирия претърпява най-дълбоката си трансформация от години насам – основана на сътрудничество между американските сили, сирийските държавни институции и местните партньори, решени да не допуснат ново възраждане на ИДИЛ.

Развиващата се заплаха от джихадистки дронове за Запада.

Белгийски войници и полицаи патрулират в центъра на Брюксел миналия вторник.
📸 Снимка: Benoit Tessier/Reuters

Властите в Белгия разкриха заговор за терористична атака в Антверпен, включвал използването на дронове-камикадзе, което отбелязва тревожно развитие на джихадистката тактика. При операцията бяха арестувани двама заподозрени, набелязали за мишена премиерът Барт Де Вевер и други политически фигури, като нидерландският крайнодесен политик Герт Вилдерс, който временно прекрати предизборната си кампания заради заплахата.

При обиските са открити експлозиви, импровизирани взривни устройства, доказателства за опити с модифициране на дрон в оръжие и 3D-принтер, най-вероятно използван за изработка на части, които да позволяват на дрона да носи и доставя експлозиви. Случаят илюстрира нагледно колко опасно е станало сливането на лесно достъпни модерни технологии с терористични намерения – особено когато нужните технически знания се намират на клик разстояние, а интернет е пълен с пропаганда и ръководства „направи си сам“.

Цифровите следи на двамата задържани разкриват търсения за въоръжаване на безпилотни апарати и съобщения в криптираното приложение Threema, популярно сред салафитско-джихадистки групи. Това е поредният пример за сериозния скок в употребата на модерни средства от терористи и още веднъж напомня за спешната нужда от по-строг контрол и стратегически отговор на заплахата.

Експерти отдавна алармират, че бързото развитие на дроновете като резултат от войната в Украйна неизбежно ще подсили способностите на екстремистите. Въпреки това най-непосредствена заплаха остават лесно достъпните наръчници за превръщане на обикновени търговски дронове в оръжия – онлайн материали, които често вървят ръка за ръка с пропаганда от Ислямска държава и Ал Кайда, призоваваща именно към такива атаки.

Особено тревожен е фактът, че в белгийския случай е използван 3D-принтер за изработката на компоненти за въоръжаване на дрон. Това е вторият такъв публично известен случай в западния свят, при който джихадисти използват 3D-принтери за подобна цел. През септември 2023 г. в Ковънтри беше осъден Мохамад ал-Баред, докторант по инженерство, успял да създаде прототип на камикадзе-дрон с фиксирано крило, частично отпечатан на 3D-принтер. Според обвинението безпилотният апарат е трябвало да носи експлозивна или химическа бойна глава за атака от името на Ислямска държава.

Комбинацията от евтини търговски дронове, достъпни 3D-принтери и онлайн ръководства снижи драстично прага за извършване на атака. Терористите и вдъхновените от тях самотни вълци вече могат съвсем спокойно от вкъщи да изработват специални части, които превръщат обикновен дрон в носител на боеприпас.

През последните години както Ислямска държава, така и Ал-Кайда публикуваха свои собствени ръководства за дронове и пропаганда с призиви за нападения срещу „меки цели“ в западния свят. През октомври 2023 г. ас-Сахаб, медийно крило на Ал-Кайда, похвали Хамас за клането на 7 октомври 2023 г. и прикани последователите си да насочат атаките си към посолства и военни бази с домашно произведени експлозиви, дронове и други методи.

„Ислямска държава – провинция Хорасан“ (афганистано-пакистанския клон) и онлайн мрежите в негова подкрепа засилиха пропагандата и стратегическите инициативи за използването на дронове, особено за нападения срещу значими събития. След заплахите около атентата в московската „Крокус Сити Хол“ през март 2024 г. фрази като „ако те притискат на земята, удряй ги от небето“ показват намерението им да ползват въздушни способности, за да заобиколят усилията за борба с тероризма.

Пропагандата насърчава и атаки с дронове срещу конкретни събития. През 2024 г. проповядващото за ИД издание „Ал Адият“ заплаши Олимпийските игри в Париж с изображение на дрон с боеприпаси, насочен към Айфеловата кула. Онлайн поддръжниците на терористичната групировка често подчертават ползата от „кухненски бомби“ и „търговски дронове“, което говори за преход към по-достъпни терористични инструменти. Към това можем да прибавим и поредицата „Съвременна война“ – ръководство за дронове в шест броя, което предлага изчерпателни инструкции за употреба на дронове при атаки. Тази комбинация от пропаганда и практически насоки бележи своеобразна еволюция в тактическия им репертоар и има потенциал да създаде сериозна заплаха за международната сигурност, особено при публични събития с масов зрителски интерес.

Терористичните групи отдавна разчитат на дронове, за да подобрят своите оперативни способности в конфликтните зони. Още в началото на новия век подкрепяните от Иран проксита (Хамас, Ислямски джихад и Хизбула) тестваха дронове за разузнаване и пропаганда, но по това време тя бяха силно зависими от ирански системи и нямаха непосредствен ефект на бойното поле.

Именно ИД се възползва през 2014 г. от растящата популярност на малките дронове, за да ги превърне в системен инструмент за наблюдение, пропаганда и атаки. Периодът беше белязан от бърза иновация в тероризма с дронове. ИД създаде специални звена, извършващи модификация на безпилотни апарати в оръжия, интегрирани за участие в битките, пускайки минохвъргачни снаряди по цели в Ирак и Сирия.

Превръщането на граждански дронове в оръжия придоби глобална популярност като терористична тактика – от Ансар Аллах (хутите) в Йемен до Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM) в Сахел, групите все по-често нанасят безпилотните си удари в комбинация със сухопътни маневри. Последвалата поява на дронове с изглед от първо лице (FPV) позволи „камикадзе“ удари, при които вместо да хвърлят боеприпаси, те да се блъскат директно в целта, предизвиквайки взрив – още по-ефективна употреба на разликата между бързо развиващите се търговски инструменти и усилията за борба с тях.

Въпреки стотиците атаки с дронове в конфликтни зони по целия свят през последните години, в западните страни все още не е имало успешна атака с дрон от джихадисти. Това обаче далеч не означава липса на интерес към употребата им за външни операции (EXOPS). Многобройни насочени, улеснени или вдъхновени заговори в САЩ и Европа бяха осуетени именно заради включването на технологиите за дронове. Други предотвратени случаи включват лица в Европа, които закупуват дронове от името на терористични групи в Близкия изток.

В контекста на Съединенните щати първият такъв случай е на Резван Фердаус – дипломиран физик от Североизточния университет, вдъхновен от Ал-Кайда, който през 2011 г. планираше нападение на Пентагона и Капитолия с радиоуправляем самолет, пълен с експлозиви. Оттогава в САЩ има редица осуетени заговори, включващи безпилотни летателни апарати.

През 2017 г. сержант първи клас от армията, базиран в Хавай, радикализирал се сам, купи дрон и го предаде на агенти под прикритие на ФБР, представящи се за оперативни лица на ИД, с идеята да се използват за следене на американски войски в Близкия изток.

В Мичиган самопровъзгласил се „син на Ислямска държава“ два пъти се опита да замине за Сирия, години наред събираше дронове и правеше бомби, преди да бъде арестуван през 2017 г. след полагане на клетва към ИД.

През май 2025 г. 19-годишен бивш военнослужещ от Националната гвардия на Мичиган, радикализиран от ИД, беше задържан в деня, на който трябваше да извърши планирана от него масова стрелба във военна база, която преди това беше наблюдавал с дрон, за да проучи входовете и изходите за превозни средства.

В Европа последните пет години бележат рязък скок на джихадистки заговори, които въвличат употреба на дронове. През април 2020 г. германските власти арестуваха членове на таджикска клетка на ИД, планирала нападение срещу американската авиобаза Спангдалем и AWACS базата на НАТО. Заговорът включваше дронове с радио управление и парапланери с експлозиви, за да ударят базите. Членовете на клетката бяха изтеглили ръководства от Telegram канал на ИД с подробни инструкции за пускане на боеприпаси от дронове.

През 2017 г. в Дания бяха арестувани лица, купили дронове чрез международна верига за доставки на ИД, организирана от братята Суджан от Бангладеш. Те бяха изпратили до групировката материали като компоненти за дронове и инфрачервени камери.

През 2022 г. в Испания беше арестуван мароканец за планиране на насочвана от ИД атака с дронове срещу по футболен мач на стадион „Камп Ноу“ след бърза радикализация по време на локдауна от COVID-19.

През март 2025 г. Франция повдигна обвинение на 22-годишен младеж, който прекара около една година в териториите под контрола на ИД в Сирия и Ирак, в подготовка на терористичен акт с модифициран дрон, закупен от самия него. Лицето е проучвало как да го модифицира и поддържал връзка с вербовчик на ИД в Telegram.

Една също толкова тревожна тенденция на Стария континент е използването на организирани престъпни мрежи за закупуване на дронове от терористични групи. През 2023 г. властите в Дания откриха, че лица, свързани с бандата Loyal to Familia, са придобили дронове, способни да носят до 30 кг полезен товар, предназначени за извършване на терористични атаки от бойци на Хамас на „неизвестно място в Дания или чужбина“. Разследването показа, че членове на бандата са приемали поръчки от лидери на Хамас в Ливан.

През 2024 и 2025 г. при операция в цяла Европа (Испания, Германия, Франция и Великобритания) беше разбита логистична мрежа на Хизбула за доставка на дронове; бяха повдигнати обвинения на голям брой лица едновременно за членство в престъпна организация. Усилията за прекъсването на използване на интернет от терористи (TUI) за предотвратяване на атаки не могат да бъдат отделени от действията срещу онлайн платформите, където действията на терористични и престъпни фигури се пресичат или координират.

Пропагандата на ИД и последните осуетени заговори с дронове показват, че бойците считат военни, граждански и символични политически обекти за привлекателна цел. Докато заговорите обикновено целят максимална публичност и последвал психологически ефект, занапред мишена на такива атаки може да бъдат и по-стратегически важни обекти.

Както показаха последните прониквания на руски дронове във въздушното пространство на Европа, появите на дронове около летища могат да доведат до затваряне на пистите и големи каскадни ефекти над въздушния трафик и безопасността.

Атаките срещу авиационна инфраструктура като кули за въздушен контрол, са друг начин да бъде увеличено въздействието. По същия начин критични съоръжения, като електрически подстанции, пречиствателни станции за вода, транспортни възли, може да бъдат избрани, за да се усили ефекта отвъд непосредствената цел. Към момента основна тревога остават големите публични събития и меките цели, тъй като през последната година ИД публикува множество пропагандни материали с призиви за атаки срещу спортни събития, сред които Олимпийските игри през 2024 г. във Франция.

При тях бяха осуетени няколко терористични заговора, а над 3570 души бяха изключени от участие поради мерки за сигурност. Предстоящи събития като Световното първенство по футбол през 2026 г. в Канада, Мексико и САЩ съчетават висок потенциал за жертви с огромна публичност.

Най-спешната мярка за прекъсване на развиващата се заплаха от тероризъм с дронове срещу запада е да бъде ограничен достъпът до свободно съдържание, показващо как да се превърнат търговските дронове в оръжия. Това не е единствената крайно необходима реакция – средствата срещу дронове и прекъсването на веригите за доставки също са от значение, но основен приоритет трябва да останат усилията за премахване на ръководствата и отделянето на допълнителни ресурси за ограничаване на тяхното разпространение.

Сигналите за сътрудничество между организирани престъпни мрежи и терористични групировки за придобиване на желани технологии показват нуждата от ясна стратегия, която да отчита хибридните заплахи: само по себе си наблюдението на отделни видове заплахи вече не е достатъчно. Политици и анализатори трябва да проследяват развиващите се мрежи на участниците, хибридни партньорства и споделена инфраструктура, за да затворят системните пропуски, от които тези групи се възползват.

Ислямска държава атакува кюрдски бойци и правителствени сили в Дейр ез-Зор.

🇸🇾 Сирийските демократични сили (SDF), ръководени от кюрди, съобщиха късно в неделя, че бойците им са отблъснали успешно „предателско терористично нападение“ срещу един от постовете им в провинция Дейр ез-Зор в източната част на страната. Инцидентът съвпадна с друго нападение срещу сирийските правителствени сили в района, при което бяха ранени няколко служители на министерството на отбраната.

SDF пуснаха официално изявление, в което посочват, че са осуетили „предателска терористична атака, извършена от въоръжени лица срещу контролен пункт на нашите части в град Абу Хамам, в източните покрайнини на Дейр ез-Зор“.

Нападателите „използваха гранатомети РПГ, което предизвика незабавна реакция“ от бойците на SDF, гласи изявлението, което подчертава, че „нападението не доведе до жертви“ сред кюрдските сили. Въоръжените лица „избягаха под огъня на нашите бойци, докато силите ни ги преследваха, след което претърсиха района и възстановиха сигурността и стабилността“.

Потвърждавайки своя ангажимент към регионалната сигурност, SDF подчертаха, че техните сили „няма да се поколебаят да се противопоставят на всяка заплаха за безопасността на цивилните“ и обещаха да продължат операциите за „подкрепа и укрепване на гражданския мир и повишаване на стабилността в региона“.

Сирийската обсерватория за правата на човека (SOHR) със седалище в Обединеното кралство потвърди информацията по-късно на същия ден, уточнявайки, че нападателите са „членове на клетка на Ислямска държава“.

SOHR добави, че от началото на годината е „документирала 208 операции“ на терористичната група в районите под контрола на Автономната администрация на Северна и Източна Сирия (AANES). Тези атаки са отнели живота на 97 души, сред които 68 бойци на SDF, 13 терористи и един техен сътрудник, както и 15 цивилни.

Атаката в Абу Хамам идва само ден след като SDF обявиха, че са разкрили клетка на Даеш в операция в провинция Ракка, координирана от Глобалната коалиция, водена от САЩ.

„Като част от продължаващата национална мисия за защита на регионите на Северна и Източна Сирия от терористичната заплаха, нашите отряди за военни операции (TOL) и командоси, с пряка подкрепа от Международната коалиция, извършиха прецизна операция на разсъмване, насочена към укритие на терористична клетка на ИДИЛ в град Тал ал-Саман, северно от Ракка“, заявиха SDF.

При операцията са заловени „петима терористи от ИДИЛ, сред които трима висши лидери, които са участвали в планирането и извършването на терористични атаки срещу нашите военни обекти и институциите на DAANES“.

Ислямска държава беше обявена за победена териториално в Сирия през 2019 г., но продължава да води партизанска война, възползвайки се от нестабилността след падането на дългогодишния диктатор Башар ал-Асад през декември 2024 г.

В отделен инцидент SOHR съобщи в неделя, че „трима служители на министерство на отбраната са били ранени при експлозия на граната в щаба на 86-а бригада в град Абу Камал“, разположен в източната провинция Дейр ез-Зор.

Друга експлозия с взривно устройство, поставено на мотоциклет, е била насочена към „патрул на бригадата, който излизал да преследва нападателите, в резултат на което тримата членове са били ранени“, добави SOHR, уточнявайки, че извършителите остават неразкрити, като разследването на силите за сигурност продължава.

Град Абу Хамам, където беше извършена неделната атака срещу SDF, се намира в Хаджин, един от четирите подрайона, съставляващи по-големия район Абу Камал.

Сирия започва операция срещу френски джихадисти в Идлиб?

🇸🇾🇫🇷 Фиркат ал-Гураба, група от френскоезични чуждестранни бойци в Сирия, публикува изявление, в което твърди, че Сирийската обществена сигурност планира да атакува лагера им в Идлиб, в координация с Париж, за да му ги предаде.

Фиркат ал-Гураба е джихадистка групировка, базирана в бунтовнически райони на провинция Идлиб в северозападна Сирия. Състои се предимно от европейски бойци, много от които, включително нейният лидер, са от Франция и Белгия. Групата е положила клетва за вярност към Ал-Кайда.

Групата е основана от Омар Диаби, френски гражданин със сенегалски корени, вербувал множество чужди бойци за борба в Сирия, голяма част от които се присъединяват към Ислямска държава или Фронта Ал-Нусра, които по онова време са клонове на Ал-Кайда в Сирия.

Групата, състояща се от 80–100 бойци, е създадена в провинция Латакия в Сирия, след като Диаби влиза в страната. Повечето от бойците са от Франция.

Напрежението между ИДИЛ и Ал-Нусра ескалира в началото на 2014 г. Диаби взима решение да остане неутрален в конфликта, докато не се появят повече детайли, и заявява, че няма да се съюзи с нито една от страните поради сведения за нарушения срещу цивилни от страна на двете групировки.

Въпреки това, в един момент групата е смятана за част от Ал-Нусра, а Диаби отправя остри критики срещу ИДИЛ, наричайки я реакционна и вярвайки, че се състои само от неподготвени младежи без религиозно образование, чиито действия се „отклоняват от нормите“. В същото време той вижда в Ал-Кайда по-изтънчена и начетена организация.

Освен това той критикува използването на кадри със зверства във видеата на Даеш, тъй като според него те единствено предизвикват гняв, но оправдава атаките в Париж от ноември 2015 г. твърдейки, че те са справедлив отговор на френските военни операции срещу джихадистите, цитирайки стих от Корана – „отмъщение за равно отмъщение“.

Фиркат ал-Гураба губи много от членовете, които преминават в редиците на Ислямска държава в апогея на терористичната групировка в периода 2014-2015 г. Въпреки това част от тях се завръщат обратно след упадъка на Халифата три години по-късно.

Групата и нейният лидер са влизали в конфликт с Хаят Тахрир ал-Шам заради политиките на ал-Джолани, които според нея и нейните поддръжници се извършват в съответствие с турските интереси.